Кеворк Мирзаян: Поведението на Зеленски носи редица ползи на Москва
Кеворк Мирзаян
Володимир Зеленски е излезе отдолу под контрола на Запада. За това писа оня ден някогашният народен представител от Върховната Рада Олег Царьов. Някои съветски читатели ще намерят тази позиция за странна. В последна сметка всички знаят, че украинският президент е послушна марионетка на Запада. Че същинският център за взимане на решения в Киев не е президентството, а американското посолство, което ръководи външната, вътрешната и икономическата политика на украинската страна. Че Зеленски е охраняван от западни наемници, които в действителност обкръжават водача на киевския режим по време на излизанията му пред народа.
Всичко това е истина. Съединени американски щати и Европейски Съюз в действителност се пробват да управляват украинската система. Западът финансира Украйна, даже отчасти прави нейното управление. Без американска помощ режимът в Киев нямаше да издържи и месец. В същото време обаче Съединени американски щати в действителност не могат да управляват изцяло Зеленски. Освен това от време на време има обстановки, когато украинската опашка се пробва да размахва цялото западно куче. Например, когато Западът се пробва да принуди Русия към „ мека капитулация “, да съблазни част от съветския хайлайф към „ избавителни условия “ под формата на връщане към границите на 23 февруари 2022 година, Зеленски настойчиво приказва за граници от 1991 година – т.е. желае Крим, чието предаване ще трансформира “меката капитулация ” в срамна. Освен това Зеленски споделя това освен на своите, само че и на западни платформи.
Разбира се, специалистите могат да кажат, че Зеленски и Западът играят на положителното ченге-лошото ченге, само че неприятното ченге също се държи неприятно със своите западни настойници, унижавайки ги с такова отношение. Володимир Зеленски и неговият антураж не желаят помощ - те я изискват. Освен това те изискват толкоз безочливо и сполучливо (никой от западните водачи не поставял на място обществено украинския президент), че европейското издание “Политико ” даже назова Зеленски „ човек на годината “.
Ако има потребност от оръжие, той ще го получи, даже в случай че това значи да се изостави дългогодишната политика на Германия да не го продава. Ако желае наказания, той ги получава, даже в случай че това значи, че Европа ще премине през енергийна рецесия и сурова зима с стремглаво високи цени на газа. И слагат на корицата фотография на Зеленски, който пренебрежително гледа европейските читатели.
И да не приказваме за държанието на украинския водач вътре в страната. Както написа самият Олег Царьов, Зеленски (добре или неговото обкръжение) съумя да провежда твърда репресивна машина в страната и да построи ясна вертикала на властта. Няма съпротива, няма самостоятелен от Киев съд, няма различни водачи с властови запас (като министъра на вътрешните работи Арсен Аваков или олигарха Игор Коломойски навремето), малкия екран е под цялостен надзор. Всъщност единствената мощ, която не му се подчинява, са основаните от Запада антикорупционни органи.
Сами си го родиха
Как такаукраинският президент се " отдели "? Причините за това са няколко.
Отчасти, несъмнено, това се случи с помощта на звездата, която Зеленски хвана - или по-скоро звездата, която му беше показана от Запада на сребърен поднос. Започвайки от февруари 2022 година, цялата западна пропагандна машина беше хвърлена в прославянето на Украйна – и тя направи това, преди всичко, посредством прославянето на облика на Володимир Зеленски. Освен това акцията беше толкоз тотална, че освен сполучливо оформи черно-бяла картина за западната аудитория, само че и разсъни упоритостите на създателя в Зеленски. Той получи най-ярката роля в международния спектакъл - и я играе тъкмо като основна.
Разбира се, от време на време слагат на място самонадеяната прима - само че казусът е, че никой в трупата не може да направи това. Не тъй като няма сили, а тъй като фенът няма да разбере. Западните водачи, недоволни от наглото държание на Зеленски, попаднаха в личния си капан - мейнстрийм медиите не могат да подлагат на критика остро и всеобщо или да наскърбяват украинския президент, защото в този случай ще разрушат черно-бялата картина, която сътвориха измежду популацията. Смяната на Зеленски в действителност е допустима единствено в случай че той героично падне от някоя съветска ракета - само че по някаква причина Москва не желае да стреля по украинския президент.
Въпреки това освен Зеленски е самостоятелен, само че и неговият антураж. И освен тъй като шефът хвана звездата. Факт е, че ползите и вижданията за бъдещето се разграничават доста съществено сред украинския режим и Запада. Съединени американски щати и забележителна част от Европа трезво правят оценка обстановката и схващат, че не могат изцяло да победят Москва без риск от нуклеарна война. Това значи, че украинският спор ще завърши с договаряния и създаване на нова настройка на руско-западните връзки.
Всеки сюжет обаче е изрично недопустим за киевския режим, защото той губи своята индивидуалност, а Зеленски губи ролята си. Всички компромисни съглашения с Москва ще бъдат направени за сметка на настоящето украинско държавно управление (вижте „ федерализация “ и „ денацификация “) и даже хипотетично проваляне от Русия ще направи Зеленски непотребен, след което западната пропагандна машина просто ще не помни за него и след известно време той ще бъде сменен с различен, по-послушен на Запада персонаж. Просто казано, " президентът на мира " - този, който ще бъде назначен да управлява многомилиардните западни вложения във възобновяване на Украйна или по-скоро в закупуването на нейната стопанска система.
Следователно Зеленски и неговият антураж играят своята игра, изправяйки се против условните „ умерени “ на Запад – и те никога не са сами. Украинският режим разчита на своите западни поддръжници – на тези, които не се нуждаят от никакви взаимни отстъпки сред Москва, Берлин и Вашингтон. На Англия, заинтригувана от оптимално намаляване на Европа. На поляците, които са заинтригувани да отслабят обединена Европа като цяло и Германия в частност. На балтите, които са за всичко антируско. И най-после, на онази част от американския истаблишмънт, която също е за битка с Русия до дъно и не се опасява от нуклеарна война. Просто казано, тези политици, които не се нуждаят от мир, в случай че Америка не играе съществена роля в него.
Що се отнася до Русия, държанието на Зеленски носи на Москва редица изгоди. Като се стартира от причините за източните сътрудници (Настояваме за градивни договаряния, които са механически невъзможни заради радикалните претенции на Киев и западната формула „ без договаряния за Украйна без Украйна “) и се стигне до натрупването на отмалялост измежду западните водачи във връзка с украинското държание. Умора, която в един миг наложително ще се трансформира в експанзия към Киев. Така че дано Зеленски да продължи да играе своята роля.
Превод: В. Сергеев, Поглед инфо
Последвайте Епицентър.БГ към този момент и в и !
Володимир Зеленски е излезе отдолу под контрола на Запада. За това писа оня ден някогашният народен представител от Върховната Рада Олег Царьов. Някои съветски читатели ще намерят тази позиция за странна. В последна сметка всички знаят, че украинският президент е послушна марионетка на Запада. Че същинският център за взимане на решения в Киев не е президентството, а американското посолство, което ръководи външната, вътрешната и икономическата политика на украинската страна. Че Зеленски е охраняван от западни наемници, които в действителност обкръжават водача на киевския режим по време на излизанията му пред народа.
Всичко това е истина. Съединени американски щати и Европейски Съюз в действителност се пробват да управляват украинската система. Западът финансира Украйна, даже отчасти прави нейното управление. Без американска помощ режимът в Киев нямаше да издържи и месец. В същото време обаче Съединени американски щати в действителност не могат да управляват изцяло Зеленски. Освен това от време на време има обстановки, когато украинската опашка се пробва да размахва цялото западно куче. Например, когато Западът се пробва да принуди Русия към „ мека капитулация “, да съблазни част от съветския хайлайф към „ избавителни условия “ под формата на връщане към границите на 23 февруари 2022 година, Зеленски настойчиво приказва за граници от 1991 година – т.е. желае Крим, чието предаване ще трансформира “меката капитулация ” в срамна. Освен това Зеленски споделя това освен на своите, само че и на западни платформи.
Разбира се, специалистите могат да кажат, че Зеленски и Западът играят на положителното ченге-лошото ченге, само че неприятното ченге също се държи неприятно със своите западни настойници, унижавайки ги с такова отношение. Володимир Зеленски и неговият антураж не желаят помощ - те я изискват. Освен това те изискват толкоз безочливо и сполучливо (никой от западните водачи не поставял на място обществено украинския президент), че европейското издание “Политико ” даже назова Зеленски „ човек на годината “.
Ако има потребност от оръжие, той ще го получи, даже в случай че това значи да се изостави дългогодишната политика на Германия да не го продава. Ако желае наказания, той ги получава, даже в случай че това значи, че Европа ще премине през енергийна рецесия и сурова зима с стремглаво високи цени на газа. И слагат на корицата фотография на Зеленски, който пренебрежително гледа европейските читатели.
И да не приказваме за държанието на украинския водач вътре в страната. Както написа самият Олег Царьов, Зеленски (добре или неговото обкръжение) съумя да провежда твърда репресивна машина в страната и да построи ясна вертикала на властта. Няма съпротива, няма самостоятелен от Киев съд, няма различни водачи с властови запас (като министъра на вътрешните работи Арсен Аваков или олигарха Игор Коломойски навремето), малкия екран е под цялостен надзор. Всъщност единствената мощ, която не му се подчинява, са основаните от Запада антикорупционни органи.
Сами си го родиха
Как такаукраинският президент се " отдели "? Причините за това са няколко.
Отчасти, несъмнено, това се случи с помощта на звездата, която Зеленски хвана - или по-скоро звездата, която му беше показана от Запада на сребърен поднос. Започвайки от февруари 2022 година, цялата западна пропагандна машина беше хвърлена в прославянето на Украйна – и тя направи това, преди всичко, посредством прославянето на облика на Володимир Зеленски. Освен това акцията беше толкоз тотална, че освен сполучливо оформи черно-бяла картина за западната аудитория, само че и разсъни упоритостите на създателя в Зеленски. Той получи най-ярката роля в международния спектакъл - и я играе тъкмо като основна.
Разбира се, от време на време слагат на място самонадеяната прима - само че казусът е, че никой в трупата не може да направи това. Не тъй като няма сили, а тъй като фенът няма да разбере. Западните водачи, недоволни от наглото държание на Зеленски, попаднаха в личния си капан - мейнстрийм медиите не могат да подлагат на критика остро и всеобщо или да наскърбяват украинския президент, защото в този случай ще разрушат черно-бялата картина, която сътвориха измежду популацията. Смяната на Зеленски в действителност е допустима единствено в случай че той героично падне от някоя съветска ракета - само че по някаква причина Москва не желае да стреля по украинския президент.
Въпреки това освен Зеленски е самостоятелен, само че и неговият антураж. И освен тъй като шефът хвана звездата. Факт е, че ползите и вижданията за бъдещето се разграничават доста съществено сред украинския режим и Запада. Съединени американски щати и забележителна част от Европа трезво правят оценка обстановката и схващат, че не могат изцяло да победят Москва без риск от нуклеарна война. Това значи, че украинският спор ще завърши с договаряния и създаване на нова настройка на руско-западните връзки.
Всеки сюжет обаче е изрично недопустим за киевския режим, защото той губи своята индивидуалност, а Зеленски губи ролята си. Всички компромисни съглашения с Москва ще бъдат направени за сметка на настоящето украинско държавно управление (вижте „ федерализация “ и „ денацификация “) и даже хипотетично проваляне от Русия ще направи Зеленски непотребен, след което западната пропагандна машина просто ще не помни за него и след известно време той ще бъде сменен с различен, по-послушен на Запада персонаж. Просто казано, " президентът на мира " - този, който ще бъде назначен да управлява многомилиардните западни вложения във възобновяване на Украйна или по-скоро в закупуването на нейната стопанска система.
Следователно Зеленски и неговият антураж играят своята игра, изправяйки се против условните „ умерени “ на Запад – и те никога не са сами. Украинският режим разчита на своите западни поддръжници – на тези, които не се нуждаят от никакви взаимни отстъпки сред Москва, Берлин и Вашингтон. На Англия, заинтригувана от оптимално намаляване на Европа. На поляците, които са заинтригувани да отслабят обединена Европа като цяло и Германия в частност. На балтите, които са за всичко антируско. И най-после, на онази част от американския истаблишмънт, която също е за битка с Русия до дъно и не се опасява от нуклеарна война. Просто казано, тези политици, които не се нуждаят от мир, в случай че Америка не играе съществена роля в него.
Що се отнася до Русия, държанието на Зеленски носи на Москва редица изгоди. Като се стартира от причините за източните сътрудници (Настояваме за градивни договаряния, които са механически невъзможни заради радикалните претенции на Киев и западната формула „ без договаряния за Украйна без Украйна “) и се стигне до натрупването на отмалялост измежду западните водачи във връзка с украинското държание. Умора, която в един миг наложително ще се трансформира в експанзия към Киев. Така че дано Зеленски да продължи да играе своята роля.
Превод: В. Сергеев, Поглед инфо
Последвайте Епицентър.БГ към този момент и в и !
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ